Бююк джамия е най-голямата в софия , може би и една от най-старите.Тя е интересна с постройката си и с предназначението си сега- музей,но е минала и през други времена....

           Тя е внушителна по обем квадратна постройка. Четири колони я разделят на 9 равни части (квадрати). На всеки от тези квадрати на покрива съответства по едно оловно кубе. Това разположение на кубетата придава тържественост и спокойствие на монументалната сграда. Отвътре стените са изрисувани с орнаменти, характерни за мюсюлманското декоративно изкуство. Изграждането й започва при султан Мехмед II (1451–1481), завоевателя на Цариград, върху основите на античен строеж. Завършена е около 1474 г. Наречена е Шехид Мехмед паша джами, но сред населението става известна като Голямата джамия. Осветена е след смъртта на султан Мехмед II през 1494 г. – по времето на султан Баязид II. Сградата е трикорабна, като средният кораб е по-висок. При строежа е използвана клетъчна зидария от камък и тухли, характерна за късното средновековие (всеки камък е обграден в квадрат от тухли). Северната и южната врата са направени по селджукски тип, със стрелковидни форми, което напомня джамиите от времето на султан Мурад II в Бруса. По-късно около джамията издигат ансамбъл от медресета (мюсюлмански богословски училища) на Коджа Махмуд паша. Той трябва да е бил богат и бележит човек, защото с неговото име споменават и самата джамия, както и една махала, хан, медресе и водохранилище. За Бююк джамия разказва Евля Челеби през ХVII в.: с деветте си покрити с олово кубета „в София няма по-голям храм от нея...“ Релефно изработеният надпис на масивната стара дървена врата гласи: „Бързайте за молитва, без да губите време, бързайте, покайте се, преди да умрете.“ По време на Руско-турската война джамията е използвана за болница. По-късно тук се настанява държавната печатница. Мислело се дори сградата да се използва за театър, но на това се възпротивил Стефан Стамболов: „Ние не можем да превръщаме джамията в карагьозчийница! Какво ще кажат, ако научат в Цариград.“ Избрано е най-доброто за момента решение – в джамията се нанася Народната библиотека. Преместването е посрещнато одобрително от турското население в София, както се изказал Джансъзов, статистик в Министерството на финансите, пред Константин Иречек: „Сградата е превърната в китабхане (книгохранилище), което според турците е свещено място.“ Библиотеката е една от първите институции, които се изграждат в младата българска държава – още по време на руското управление се създава Софийска публична библиотека (по-късно Народна библиотека). Още тогава се предвижда към нея да се уреди „музей за старини“. Първоначално библиотеката се намира в близост с княжеския дворец, който се помещава в бившия турски конак (където през 1873г. е съден Васил Левски). За началните стъпки на институцията разказва първият й библиотекар Иван Б. Шумков, ученик на Кръстьо Пишурката и другар на Васил Левски. След разпускане на Великото народно събрание в Търново княз Александър Батенберг дошъл в библиотеката, придружен от Марин Дринов, Константин Стоилов и Трайкович и се разпоредил тя „да се пренесе в Бююк джамия в разстояние на една седмица, понеже е долепена до двореца“. Заповядал и да се отпуснат 10–15 войници на директора Георги Яковлев Кирков, както и сандъци и коли за ускоряване на работата. Пренасянето станало в края на 1879 г. Със специален акт Министерството на народното просвещение предоставя на библиотеката и на Държавната печатница сградата Бююк джамия. Официалното откриване на библиотеката в джамията е на 2 март 1880 г. Пак Иван Шумков разказва: „...около 7000 лв. похарчих, за да поправя и разпределя една трета част от джамията на стаи и удобна за библиотека.“ За това приспособяване вторият директор на Народната библиотека Константин Иречек пише до Марин Дринов: „Библиотеката се намира в една дървена малка хата (индийски wigwam), поставена вътре във великолепна „Голяма джамия“, нещо много смешно за нас, европейците a la Liliput. „На друго място пише: „...сутринта 3/15 юли 1880 г. с Елмера посетих библиотеката джамия... Почти влажно. Проектът за етаж пропадна... Огромните масивни стълбове като в бирария...“ Иречек е имал проект джамията да се преустрои в два етажа, всеки със седем зали, а около нея да се направи малък парк. Той смятал, че в така преустроената сграда може да се помещават Народната библиотека, музеят, Министерството на народното просвещение, Книжовното дружество и пр... Днес същата сграда може да изложи едва 1/5 от материалите на фонда, които притежава Националният археологически музей. Още на следващата 1881 г. обаче започват оплаквания от негодността и нехигиеничните условия за работа в сградата. Управата на Народната библиотека пише до Министерството на народното просвещение, че с приближаване на лятото влагата в зданието се усилва, сградата влияе вредно върху здравето на служителите... Един случай от живота на известния български поет Григор Пърличев (преводач на „Илиада“) потвърждава лошите битови условия. След превръщането на Габровската класическа гимназия в реална Пърличев е назначен от 1 юли 1880 г. за младши помощник в Народната библиотека. Щом влязъл в джамията, той се изплашил от мрачността и влагата и веднага си подал оставката. В молбата си до министъра той пише: „Удушителната влажност, следствие на плътните стени, ще опропасти в най-кратко време здравето ми уже изнурено от възрастта и труда.“ Григор Пърличев е освободен от длъжността на 15 септември 1880 г. и е назначен за учител в Битоля. Не след дълго Народната библиотека е преместена от Бююк джамия. В началото на 1893 г. Народният музей, дотогава отдел към Народната библиотека, се обособява като самостоятелно учреждение, със своя администрация и директор – чешкият учен В. Добруски. За самостоятелна сграда на музея се определя Бююк джамия. Извършва се реконструкция. В същия стил са пристроени помещения за канцеларии и за отоплителна инсталация през 1895 г. За 5 години всички археологически материали, които се пазели дотогава на различни места в града, се преместват в Бююк джамия. Официалното откриване за посетители е на 18 май 1905 г. в присъствието на княз Фердинанд и на министъра на просвещението Иван Шишманов. През 30-те години към сградата са пристроени две нови зали (към Народната банка) и административни помещения (към ул. „Леге“ и бул. „Стамболийски“). Въпреки непривлекателните условия и трудностите музеят се помещава вече 111 г. в Бююк джамия.