Малко повече от 500 години след предаването на Гранада, се построява новата джамия в Гранада.Отварянето на джамията съвпада с появата на исляма в Западна Испания ,като цяло и в Европа в частност,през последната четвърт на XX в. И по-специално с един момент на криза и изключителна чувствителност що се отнася до исляма. В този период всичко свързано с тази ралигия се представя, като силна конфронтация на две противоположни понятия- тероризъм и толерантност.

          За да бъде построена тази джамия ,на едно толкова значимо място , трябвало да се преодолеят множество пречки – свързани най-вече с администрация. Някои от препятствията били подобни и с други джамии – лошо финансиране, технически проблеми, проблеми с издаване на лицензи и разбира се,появата на корупция. Този проект има своята дълбока чувствителна същност водена от нуждата да бъде преодоляна браждебността към исляма,пуснала корени още преди 500 години в Гранада. В началото имало много хора,които заради възгледите си не позволили да бъде построена тази джамия. Битката стига до там,че се намесва Върховният съд ,но реактивно настроените срещу проекта загубили делото.Така през юли на 2003 г. строежът на джамията бил започнат. Това се приело ,като огромен успех от местните мюсюлмани.

          Неочаквано,но местното християнско население приело джамията на Албаисин и дори регионалните власти приели с гордост постройката. Много хора започват да смятат,че присъствието на мюсюлманска общност в района не бива да бъде причина за неразбирателство или напрежение. Заради самата джамия идвали все повече поклонници ,което довежда до обогатяване на града след 2003г.

          Джамията в Гранада е отворена за всички,а в нея идват да се молят мюсюлмани от цял свят. Това разбира се не бива да е повод да се смята,че джамията не е европейска по същност.Главната инициатива е поета от испанските мюсюлмани,които финансират и проекта.

          Ораганизатор и създател на джамията е Шейх Абдул Кадир ас-Суфи ,създател на най-голямото ислямско движение в Европа в края на XX в. Най-много поклонници има от Испания,Англия, Швейцария, Италия, Босна и Херцеговина и Германия.

          И тук ,както и в много джамии ,построени в немюсюлманска земя (пр. България) се появява вапросът как може една джамия да е Дом на исляма в една такава земя? Функциите ,които би трябвало да изпълнява – творческо и молитвено място – трябва да се съобразят с държавата,местните структури и ,разбира се се изисква квалифицирани хора,които да знаят местния език, за да могат да бъдат в полза на хора,които се интересуват.

          Поради структурата си джамията се нуждае от добро ръководство. Испанските мюсюлмани дори въвеждат динар и дирхам,като валута.А всичко това се ръководи от един човек.Общността има емир. Този емир дава поста на някой ,който да управлява джамията,но и този човек е подчинен на емира в обществото. Новата джамия в Гранада поставя началото и е една от малкото ислямски институции ,които се стремат към отвореност. Самото общество,което се моли в нея смята за свой дълг да приема и други хора,да направи джамията в общ център за публикации, творчество – да не става расово ограден или национален участък.

          Джамията в Албаисин се характеризира с една изключителна архитектура.Стените й отвън са изцяло бели,подобно на типичната испанска архитектура.На пръв поглед има формата на християнски храм,но вътрешността й е типична за джамия – с надписите от Корана, типичните декорации по тавана,нишата михраб и ,разбира се стената кибла.Една от странностите в джамията е кулата й-която има функциите на минаре,но формата й е типична за църковните камбанарии.Впечатляваща част от комплекса е дворът,отворен за всички,който е изпълнен с дръвчета и фонтан с типичната осмоъгълна конструкция.

          В този ред на мисли джамията в Гранада е важна от гледна точка на нуждите на ислямското общество днес,когато настроенията срещу религеята са много силни. Тя показва,че в джамията не се учи само за война и кръвопролития,а тя е част от самата държава и равна на всяка една религиозна структура.

          Ето защо Новата голяма джамия в Гранада е толкова важна –тя показва ,че обществото може да бъде толерантно,а мюсюлманите да не се отделят от него.

Руслан Трад