Различните символни първообразни форми на молитвения дом в Медина и принципите на нейния план са развити и придобиват архитектурна завършеност в издигнатата от ал- Уалид джамия в Дамаск. Това бързо развитие  не е учудващо. Защото основната причина за това гръцките архитекти да не могат да придадат на сградата в Медина цялостния облик на византийската традиция, несъмнено се корени в наложената им забрана да не променят нищо съществено в стаята за молитви на Пророка. Единствената разлика между нея и базиликите е в това, че при конструирането на джамията архитектите й възприемат свои собствени модели , с които да отговорят на различните нужди на нейните посетители. В този случай, от една страна , стоят потребностите на мюсюлманската молитва, при която вярващите се подреждат п> широчината на сградата. От друга страна , важна роля изиграва киблата ,която в случая ориентира сградата на юг , както и забраната да се изобразяват живи същества.

          Близката по време датировка на построяването на джамиите в Медина и Дамаск , дава основание да се допусне ,че двете сгради са построени от една и съща група архитекти. Напърно вероятно е архитектите да са общували помежду си ,при което тези в Дамаск са могли веднага да приложат идеята за михраба ,наложила се първо в Медина . Дори джамията  “ Ал-Акса” в Йерусалим , изградена в същия период ,може да е била построена от същата група архитекти ,въпреки че нейният план се различава доста от този на останалите две джамии. Архитектите на Голямата джамия в Дамаск не са се съобразили напърно със задължителните правила ,които налага “Домът на Пророка”. В замяна на това са съществували други изисквания, наложени от факта ,че е трябвало  да бъде построена на място, заемано от античен храм. Той е бил посветен най-напред на бога на гръмотевиците Хадад. После е реконструиран по време на римското господство и е посветен на Юпитер. Ето защо анализът на наложените тук нови правила изисква запознаване с предисторията на джамията. Разискването на езическото минало на Омеядската джамия бележи съчиненията на много историци. Повечето от тях са единодушни, че мюсюлманите построили джамията си на място ,където преди това се е намирал древен храм, издигнат в епохата на разпространение на култа към небесните светила – звездите. Той се превърнал в религия на сабеите и халдеите. Абу Зайд Ахмад ибн Сахл ал- Балхи (поч. 934) е може би  първият мюсюлмански историк, който споменава , че сградата, намираща се на мястото на Омеядската джамия вероятно има езически корен. В топогрофското си съчинение “Картина на градовете” (Сурат ал-акалим) казва следното за Дамаск: “Този град има най-внушителната в исляма джамия, която да заема толкова обширна площ.Що се отнася до нейните стени и кубе ,които се извисяват над михраба при максурата ,то те са характерни за сабеите и техните молитви.След това тя попада в ръцете на бизантите ,които възвеличават в нея своято религия. Сетне преминава в ръцете на евреите и на култа към езически божества. “ [1] Когато ал-Масуди (поч.956) говори в съчинението си Мурудж аз-захаб  (Златните ливади) за славните домове и за знатните храмове на сабеите ,той казва : “ Джамията на Дамаск преди била огромен храм, в който имало идоли и статуи. След това дошло християнството и този храм бил превърнат в църква. Ислямът направил от църквата джамия ,строителството на която подел Уалид ибн Абд ал-Малик .Кулите на някогашния храм са запазени и днес представляват минаретата на джамията.” [2]

          Ал- Хафиз ибн Касир ад- Димашки (поч. 1372) в историческия си труд  Ал – Бидайа уа н-нихайа  ( Начало и край) ,говори за постигнатото съвършенство на постройката на Омеядската джамия при управлението на ал-Уалид през 96 г. по х. ,след като началото на строежа било постовено през 86г. по х. “ Именно през 96 г. по х. Или 714 г. сл. Хр. джамията  придобива окончателния си вид под ръководството на повелителя на правоверните ал-Уалид ибн Абд ал- Малик . На сегашното място на джамията в Древността е имало светилище , построено от гърците и халдеите,които положили основите и на самия Дамаск....” [3] Древният храм ,издигнат много преди Уалид да построи своята джамия ,полага т.нар. “езически основи” на бъдещия мюсюлмански храм. Той притежавал външна ограда,в която се отваряли четири огромни врати ,предшествани от пропилеи. Във вътрешността на храма се намирал перибол  с високи вътрешни портици, ярко подчертани от четири ъглови кули. В този перибол се намирала статуята на Юпитер. Във византийската епоха в неговия перибол била издигната църква , посветена на св. Йоан Кръстител. Тя просъществувала в този си вид ок. петстотин години  до момента ,в който мюсюлманите завоюват Дамаск  през 635г. Те влизат от  две страни. Абу Убайда [4] бил откъм вратата на днешния фонтан-басейн в джамията , а Халед ибн ал-Уалид [5] влязъл от страната на източната врата. Мюсюлманският управител на дамаск предложил на християните договор ,според който ,те имали право да запазят вярата си,както и да ползват 4/10 от площта на църквата. Според предложения договор по-голямата част от църквата остава за мюсюлманите.Те превръщат своята част в джамия и в продължение на години християни и мюсюлмани ще продължават да влизат от една и съща врата – оригиналната ,която се намира на южната й страна. След като прекрачели прага на разделената на две сграда, мюсюлманите се насочвали на изток,а християните –на запад.

          Първият , който отправя молитвата си в тази джамия е Абу Убайда. Примерът му е последван от останалите мохаммадови сподвижници, които били част от победоносната войска ,завзела Дамаск. Мястото ,на което Абу Убайда и неговите сподвижници се помолили за първи път по-късно получава името “Михрабът на сподвижниците” .

          С оглед на постепенното нарастване  на мюсюлманското население на дамаск основоположникът на Омеядската династия Муауия ибн  Аби Суфиян поискал да разшири джамията,като присъедини към нея онази част от църквата,остонала в ръцете на християните. Но молбата му била отхвърлена. И тъй като Муауия,  подобно на предшественика си,не искал да нарушава договора – оставил разделението. Той въвел само някои корекции на сградата – квадратните кули ,издигащи се от четирите ъгъла на заобикалящата го огродо ,били подходящо място, от което мюсюлманите да бъдат призовавани за молитва.Така тези кули се превръщат в първите мюсюлмански винарета.

          В самото начало на своето управление през 705 г. ал-Уалид събира християните и им предлага да си изберат друго място за църква. Последните отказват,но халифът пренебрегва техния отказ и продължава с още по-голяма упоритост да изпълнява своя замисъл. У ал-Уалид постепенно назрява идеята да разруши храма до основи, след което на нетово място да построи джамия. Тъй като за разрушаването на църквата било необходимо известно време, строителните работи не могли да започнат преди 706г. Известно е , че те са продължили поне до 715г., а някои гръцки текстове разкриват дори възнагражденията, изплащани на коптските работници. Джамията в медина,започната също през 705 – 706 г. ,била завършена най-късно през 710 г. , тъй като халифът ал-Уалид дошъл на поклонение през 710 г. и я посетил. Следователно тя била завършена пет години по-рано от тази в дамаск – факт ,който я поставя на първо място в художественото и архитектурно развитие на ислямската цивилизация.

          Новопостроената джамия заема цялото пространство на античния перибол, като запазва и неговите стени. Четирите кули били използвани,както и античните порти.Между две успоредни стени се намират зали, в които се забелязва нов вид устройство. Идеята за него е била породена повече от желанието да се оборудват стаи, които биха могли да се ползват ,като библиотеки, отколкото от някаква естетическа загриженост да се избегне ъгловото укрепление на дворните кули. В началото сводовете са били поддържани от мраморен стълб , свързан с две антични колони.

          Загадка за изследователите са минаретата на джамията в Дамаск. Не е известно дали и четирите в началото са бири използвани именно,

като такива. Античният перибол е притежавал тези четири ъглови кули, които не са били  много високи ,в сравнение с назъбените кули на римските укрепления. Иранският географ и историк ибн ал-Факих ( IX-XI в.) уточнява: “ Минаретата на джамията в Дамаск са оригинални антични наблюдателни кули и са принадлежали на църквата “св. Йоан Кръстител “. Когато ал-Уалид разрушил църквата и я превърнал в джамия ,той запазил първоначалния им вид. Вероятно само две от кулите – южните – са били използвани от църквата ,като камбанарии”.[6]

          Интерес представляват трите здания ,които се намират в двора, въпреки че те вероятно датират от времето след построяването на джамията. Най- старото от тези здания,а може би и най-значимото от тях ,това е байт ал- мал (Дом на финансиите) .Тази малка сграда всъщност е била хазната на мюсюлманската държава.Това нейно предназначение е изглеждало странно за християните. Но за мюсюлманите по онова време джамията е била едно от средищата на теократичната власт. Неслучайно Омеядската джамия в Дамаск се е намирала в съседство с двореца на ал-Уалид. Посредством врата в стената кибла халифът стигал до джамията директно от своя дворец.

          Каквото и предназначение да е имала ,сградата е интересна от архитектурна гледна точка, тъй като формата и конструкцията й представят класическото гръко-римско и византийско наследство.Изящната осомъгълна форма,съчетана с централен купол, напомня цяло едно поколение паметници. Сред тях е Скалният купол в Йерусалим,издигнат петнадесет години по-рано. Други две осмоъгълни сгради се намирали в двора още от XII в., встрани от байт ал-мал. Едната била в центъра,точно срещу фронтона и подслонявала един фонтан ,а другата на изток ,наподобявала байт  ал-мал. Точната дата на построяването им не е известна. Буди учудване фактът ,че сградата, предназначена първоначално за хазна е била разположена на това място, а не в центъра на двора.

          Молитвената зала се състояла от антични колони,носещи надстроени, издигнати арки, разположени в пълен полукръг. Те били паралелни на стената кибла и оформяли по този начин три кораба, покрити с три паралелни покрива. Всеки един от тези кораба е носен от 20 колони,по 10 от всяка страна на централния кораб.Тези антични колони, въпреки височината си били незадоволителни, за да съответстват на височината на стената.Ето защо една втора редица колони, значително по-ниски , е подпряна на стена,носена от големи сводове. Тя от своя страна, поддържа други малки сводове. Няма таван, за разлика от медина.Цялостното организиране на пространството има за цел да създаде чувство за височина и лекота.

          Големият централен купол, както и този на куббат ас-сахрат, бил дървен и включвал още два други купола. Единият бил външен, покрит с оловни плоскости, които да го предпазат от дъжда, а другият – вътрешен , с долна част, изцяло украсена със златни витражи. Сегашният купол е каменен.Осовият кораб постига отлично търсения контраст в ролята си на стрелка в мистичния компас, какъвто е всяка една джамия. Три други значително по-малки михраба красят днес стената кибла в Голямата джамия на дамаск.Разположеният в лявата част на кибла е наречен “Сподвижниците” .Той изглежда е съществувал  още в първата джамия, но тогава не е имал формата на ниша и е бил възстановен ,за да се продължи традицията ,на която мюсюлманите толкова са държали. Това явно е било мястото, където са стоели сподвижниците на Пророка е по-късно думата “михраб” само е послужила ,за да го обозначи.

          Един последен исторически елемент обяснява съществуването на мощехранилница на Св. Йоан Кръстител в джамията. Когато започват строителните работи е открит подземен параклис ,в който се намирал ковчег с човешка глава,на която било написано : “ Тази е главата на Йоан, син на Закария”. Ал- Уалид наредил да я поставят под един от стълбовете, изваян от мрамор.

          Архитектът се възползва максимално от античните стени ,кули и порти, като съумява да претвори в действителност модела на джамията.Така се ражда един от идеалните образци на джамията, който е пригоден към мюсюлманската молитва,определя по ясен начин посоката към Мека.

          Навън има обширен двор за вярващите, заобиколен от портици и по подобие “Дома на Пророка”.Залата за молитви е напълно затворена откъм двора .Между двете пространства нямало пряк вход, което е една от основните разлики с мединската традиция.Врати с тежки крила са разделяли вътрешното пространство на джамията от външния свят.

          Този микросвят олицетворява ислямската религия и е отделен като свещено място, крепост или като своеобразен рай.Той поддържа връзка с  мюсюлманската общност от града и неговата околност.Това става посредством минаретата и призивите за молитва. От друга страна, джамията е свързана с Мека чрез цялостното ориентиране на сградата към свещения за мюсюлманите град. По такъв начин джамията е изменчив и динамичен микросвят, в който се съсредоточават религиозните послания на града, препращани по един мистичен начин към Мека.

          Изцяло нов елемент се забелязва тук. Съставен ,подобно на Медина ,от дълъг калиграфски надпис се появява ансамбълът на украсата. Реализиран под формата на мозайка върху златна основа той обикаля четирите стени на молитвената зала под тавана. Възможно е този надпис да е бил изрисуван от същия калиграф ,автор на надписа в Мединската джамия – Халид ибн Абу-алсайядж. Той е бил избран от ал-Уалид  за всякакъв вид калиграфска дейност. Цялата тази пищна украса е била осветявана от т.нар клаустра от мрамор, оформяйки своеобразна мрежа от геометрични мотиви. Тези мраморни геометрични мотиви са били прилепени към разноцветни стъкла , които разпръсквали нереална светлина в молитвената зала. Впоследствие подобен ефект постигат и витражите в катедралите.

          Халифът ал-Уалид обръща поглед към Византия и издига архитектурата на джамиите на нивото на великите традиции на класическата древност, развити от византийската култура.По този начин архитектурното наследство на завоюваните от мюсюлманите територии придобива в рамките на ислямската култура влияние, съизмеримо с това на античната и елинистичната философия.

          Единственият архитектурен елемент ,който не се използва от строителите на джамии е височината на пространството, т.е. вертикално, а не хоризонтално поставената правоъгълна форма с чувството за издигнатост, което поражда. Изключение от това правила в епохата на “класическия ислям” (VII- XIII в.) е джамията в Кордоба. Едва след налагането на мюсюлманската архитектура върху централните византийски области , и най-вече в Константинопол през Османския период този елемент отново е преоткрит.